Казуси Облигационно право

Сега наблягам на "Семейно и наследствено право", но идните дни ще предложа казус по облигационно. За казуси по ТЗ - още съм "зелен" ...
Спорен семестър на всички и на теб Pink.

Бургаски Захарни заводи ЕАД (БЗЗ)сключило със сладкарници "Неделя" (Н)договор за доставка на захар през 2010 г. За четвъртото тримесечние БГЗ не бил в състояние да изпълни договорните си задължения. Затова се споразумял със Захарни заводи-Горна Оряховица АД (ЗЗ) същото да достави дължимото количество захар за купувача. Съобщили за това на Н, но не получили отговор.
ЗЗ доставил количеството захар, което БЗЗ не можел да достави до края на тримесечието.
Н. завел дело срещу БЗЗ за реално изпълнение и за плащане на неустойка.
Пред арбитъра, юрисконсултът на БЗЗ възразил:
1. Задължението на завода доставчик е изпълнено
2. ЗЗ е доставил количеството захар, без да има сключен договор за доставка с Н за 2010 г.
3. Количеството е доставено, за да се изпълни задължението на БЗЗ.

Представителите на ищеца репликирали, че задължението не може да бъде изпълнено от друг.

Въпроси:
1.Основателни ли са възраженията на БЗЗ и на Н?
2.Действително ли е изпълнението от ЗЗ?
3. Дължи ли БГЗ реално изпълнение и неустойка?

Лесен казус, но за съжаление нямам време да потвърдя тезата си с отговори.
Вие сте колеги.



Edited 1 time(s). Last edit at 10/07/2011 01:30PM by eurolinker.

Здравейте аз съм студент първа година мио и случайно попаднах на тази тема търсейки решени казуси.. та по същество правото до момента ми е най интересно но за съжаление в момента нямам време да уча много много и ще бъда изключително благодарен ако можете да ударите едно рамо с този казус (който предполагам е доста елементарен за вас) :
"В исковата си молба молителката-ищца е твърдяла,че нейният брат е сключил наемен договор с ответницата, отдавайки под наем останалия в наследство недвижим имот,действащ лично за себе си като неин пълномощник.Договорът е за тригодишен срок от датата на сключването 01.05.1992 г.. Брат й е починал на 06.02.1993 г., като до края 1992г. ответницата му е дължала 10 000 лв. от наема,който ответницата не е изплатила нито на наследниците на брат й,нито на ищцата.Предмет на исковата сума е приспадащата се 1/2 идеална част от наемната цена за минало време.
Въпрос:какво ще е решението на съда?направете законова обосновка " благодаря предварително

Здравейте, попаднах случайно в форума ви търсейки решения на казуси, защото нямам представа как се прави.
Ако на някой му се занимава да реши този казус ще съм му благодарен. Немога да се справя, а ми трябва за утре... Благодаря предварително.

С договор за продажба е уговорен неопределен, но определяем от страните срок на доставка.
Искът е оспорен от ответника в три насоки. Първо, договорът е сключен под отлагателно условие- откриване на акредитив от страна на ответника- и понеже акредитив не е открит, то неправомерно е предявена исковата претенция. Второ, възражението за отказ да бъде приета и заплатена процесната стока е несъответствието и с техническите изисквания, предварително уточнени с доставчика. На трето място, стоката е доставена след срока и интересът към нея е отпаднал.
Основните моменти, по които съдът следва да се произнесе, са главно направените възражения.

Въпрос: Какво ще е решението на съда? Направете правен анализ на представените от ответника възражения.
Нормативен материал: чл.71, чл.79, ал.1 и чл.200, ал.1 ЗЗД.

Unknown Wrote:
-------------------------------------------------------
> Здравейте, попаднах
> случайно в форума ви
> търсейки решения на казуси,
> защото нямам представа как
> се прави.
> Ако на някой му се занимава
> да реши този казус ще съм му
> благодарен. Немога да се
> справя, а ми трябва за
> утре... Благодаря
> предварително.
>
> С договор за продажба е
> уговорен неопределен, но
> определяем от страните
> срок на доставка.
> Искът е оспорен от
> ответника в три насоки.
> Първо, договорът е сключен
> под отлагателно условие-
> откриване на акредитив от
> страна на ответника- и
> понеже акредитив не е
> открит, то неправомерно е
> предявена исковата
> претенция. Второ,
> възражението за отказ да
> бъде приета и заплатена
> процесната стока е
> несъответствието и с
> техническите изисквания,
> предварително уточнени с
> доставчика. На трето място,
> стоката е доставена след
> срока и интересът към нея е
> отпаднал.
> Основните моменти, по които
> съдът следва да се
> произнесе, са главно
> направените възражения.
>
> Въпрос: Какво ще е
> решението на съда?
> Направете правен анализ на
> представените от ответника
> възражения.
> Нормативен материал: чл.71,
> чл.79, ал.1 и чл.200, ал.1 ЗЗД.

Unknown, не си посочил съдържанието на иска и то трябва да се извежда чрез тълкуване на възраженията. По възражение 1 не мога да направя коментар, защото не мога да отгатна (думата е точна, щото инфото за иска е доста оскъдно) какво е съдържанието на иска.
По възражение 2 - с уговарянето на условие, че е нужно съответствие на реално произведеното с техническите изисквания , въпросната уговорка е станала част от negotii essentialia - съществените условия на договора. Това обвързва задължилата се страна да изпълни точно (арг. от чл. 79 ЗЗД) т.е. съгласно уговорено във връзка с качеството. Възражението следва да се приеме.
По възражение 3 - по аргумент от чл. 79 ЗЗД "точно" означава също и "навреме". Възражението следва да се приеме.
Това е накратко от мен.

Здравейте!

Наистина много добра техника за решаване на частноправен казус, поздравления! Аз обаче имам няколко въпроса:

1. Наистина ли може да смятаме договора за замяна с модалитет - условие? Можем ли да се насочим към просто клауза по изпълнение на договора? Нито действието на договора, нито прекратяването му зависят от това, че престацията ще бъде извършена по - късно.
2. Д. става ли наистина собсвеник на хладилника? Казусът тук е малко блудкав - как П. ще съобщи на Я., че се отказва, а последният ще бездейства определен период от време? Освен ако не приемем, че му е съобщил по телефонния секретар. Но при всички случаи, П. е недобросъвестен, макар да си е мислил, че хладилникът е все още негов - незнанието на закона не извинява никого. Продавайки чужда вещ, според мен, по - скоро трябва да се търси чл. 189 ЗЗД и така договорът между П. и Д. е действителен, но поради невъзможност за изпълнението продавачът дължи обезщетение. ( Ако се позовем на римскоправния принцип "Вещта погива за собственика" и се опитаме да тълкуваме 186а ЗЗД, можем да се замислим дали Я. не става собственик при сключването на договора за замяна, тъй като вещта е вече определна, а с това и рискът преминава към купувача, който всъщност ще е и собственик, освен ако не се развали договорът. Прилагам 186а по аргумент от223 ЗЗД)
Пиша това, защото ми се струва някак странно заради сигурността на гражданския оборот, и заради чистата житейска логика Д. да става собственик по 78 ЗС. Би било абсурдно, защото така Я. пие една студена вода, може само да иска обежщетение за неизпълнение на договора по 222 ЗЗД, Д. е щастлив от придобивка, която не е била собственост на продавача, а посления - П., ако обезщетението, което ще дължи е по - малко от цената на продадената чужда вещ е отгоре. Не ми се струва правдободобно, с оглед интересите на Я.

Искам да благодаря предварително за отделеното внимание!!!

P.S.: Този пост е във връзка с казуса за замяната на пералнята и хладилника, както и дългото решение, дадено по - долу!



Edited 1 time(s). Last edit at 12/05/2011 06:05AM by Ulpianus.

Ето един казус и от мен, който скоро ни беше даден от асистента ни по облигационно право:


КАЗУС
/източници на облигационни отношения
и тяхното съотношение/

Кръстев отдал под наем на Алексиев своето таванско жилище. В договора се предвиждало, че Алексиев ще извърши, за сметка на дължимия от него наем, подмяна на електрическата инсталация в жилището и водопровода в банята, като стойността на така извършения ремонт не трябвало да надхвърля 600 лв. За други ремонти или разходи над тази сума наемателят трябвало да получи предварителното и изрично съгласие на наемодателя.
В хода на ремонта Алексиев, без да уведоми Кръстев, надхвърлил тези рамки и подменил водопровода в кухнята, сложил теракот в коридорите и топлоизолирал цялото жилище със специална топлоизолация. Освен това боядисал с латекс и блажна боя жилището и изциклил и лакирал дъските на пода. В следствие от това стойността на извършения ремонт възлязла на 6000 лв.
Когато уведомил за това Кръстев последният се ядосал и отказал да признае разходите за сумата над 600 лв. Аргументирал се, че не е уведомен за допълнителните ремонтни работи и не е давал съгласието си за тях. Ето защо те не го обвързвали и следвало да останат за сметка на Алексиев. Алексиев обаче възразил, че извършените подобрения обогатяват Кръстев и в съответствие с чл. 59 ЗЗД трябва да са за негова сметка.
Тъй като не се стигнало до разбирателство, Кръстев завел дело срещу Алексиев за заплащане на дължимия му наем над сумата от 600 лв. В хода на делото той освен всичко друго изтъкнал, че при наличието на договор отношенията между страните не могат да почиват на извъндоговорна основа, а следва да се уреждат само съобразно условията по договора. Ето защо претенцията на Алексиев за компенсиране на наема срещу стойността на извършения от него ремонт е неоснователна.

ВЪПРОСИ:

1. Възможно ли е при сключен договор за наем да се претендират пари въз основа на неоснователно обогатяване? Вярно ли е твърдението на Кръстев, че при наличието на договор е изключено отношенията между страните да се разглеждат на плоскостта на неоснователното обогатяване?
2. Основателни ли са претенциите на Алексиев за възстановяване на цялата стойност на извършените ремонтни работи и какъв е техния източник?
3. Как би стоял въпросът ако работите бяха надхвърлили предварително уговореното само по вид, но не и по стойност или обратно – само по стойност, но не и по вид?
4. Има ли някакво значение, че Кръстев не е дал съгласието си за извършването на допълнителните ремонтни работи?
5. Как Кръстев би могъл да се защити срещу извършването на нежелани от него ремонтни работи?

Quote:

Ulpianus
1. Възможно ли е при сключен договор за наем да се претендират пари въз основа на неоснователно обогатяване? Вярно ли е твърдението на Кръстев, че при наличието на договор е изключено отношенията между страните да се разглеждат на плоскостта на неоснователното обогатяване?

Считам, че в случая неоснователното обогатяване ще изключи приложението на договорната отговорност, т.к. за кредитора Кръстев не са настъпили вреди. А настъпването на вреди е предпоставка за прилагане на иска/възражението за незипълнение.

Quote:

Ulpianus
2. Основателни ли са претенциите на Алексиев за възстановяване на цялата стойност на извършените ремонтни работи и какъв е техния източник?

Основателни са - предприетите от Алексиев действия (подобрения на стойност над 600 лв.) представляват водене на чужда работа без пълномощие (вр. чл. 60 ЗЗД). В случая, Алексиев е предприел ремонт и в собствен интерес, т.к. чрез ремонта той ще ползва имот в по-добро състояние, ще спести енергийни разходи (новата топлоизолация) и др. Следователно, във връзка с чл. 61 ал 2 ЗЗД, Кръстев ще отговаря до размера на обогатяването.

Quote:

Ulpianus
3. Как би стоял въпросът ако работите бяха надхвърлили предварително уговореното само по вид, но не и по стойност или обратно – само по стойност, но не и по вид?

В договора за наем е инкорпориран договор за изработка– едната страна се задължава да извърши поръчаните от Кръстев ремонтни работи (приемаме, че лично). Кръстев приема да плати възнагражадение от 600 лв, което ще бъде прихванато от Алексиев за сметка на наема.
При надхвърляне на предварително уговореното по вид, но не и по стойност, сме в хипотезата на чл. 265 ЗЗД.
При надхвърляне на предварително уговореното по стойност, но не и по вид, сме отново в хипотезата на чл. 265 ЗЗД, като Кръстев може да иска съответно намаляване на възнаграждението.Тук се колебая дали не е налице в същност непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД и дължимо обезщетение в размера над 600 лв.

Quote:

Ulpianus
4. Има ли някакво значение, че Кръстев не е дал съгласието си за извършването на допълнителните ремонтни работи?

Липсата на съгласие е юридически факт, който трансформира договорното задължение за извръшване на фактически действия (ремонтни работи) във водене на чужда работа без пълномощие.

Quote:

Ulpianus
5. Как Кръстев би могъл да се защити срещу извършването на нежелани от него ремонтни работи?

Като към вече договореното във връзка с договора за изработка на стойност до 600 лв., добави клауза, по силата на която , за ремонти извършени над договорната стойност или във вид различен от уговорения, кредиторът няма да дължи възнаграждение. Подобна клауза не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави (вр. чл. 9 ЗЗД), като в същото време гарантира изпълнение в рамките на уговореното от страните.

Благодаря на Ulpianus за споделянето на интересния казус.
Ще се радвам да получа коментари на предложеното от мен решение.



Edited 2 time(s). Last edit at 10/10/2012 10:51AM by eurolinker.

Здравейте имам изпит и много спешно ми трябва решаването на един казус, много Ви моля колеги ако някой ми помогне ще му бъда много благодарна дори ще го почерпя.

Здравейте колеги, ето един казус и от мен
"А" ООД сключил договор с "Б", според който А ще депозира токсични отпадъци в пет сметища експлоатирани от Б. Цената била определена 10 лв за тонотпадъци и фиксирана за целия срок на договора-7години. На четвъртата година под натиска на неправителствени организации бил приет закон, който задължил операторите на сметища да за токсичен отпадък да модернизират техниката си в резултат на което разходите нарастнали ддрастично. Поради това приходите от договора с А вече били значително по-малко от разходите за изпълнението му. И отказал да ги изпълнява, ако цената не бъде актуализирана.
Квалифицирайте ситуацията. Анализирайте възможнистите на Б да се освободи от задълженията си по договора, ако А не е съгласен да увеличи цената!

law2009, казусът не е за този раздел (облигационно право), а за раздел търговско право, т.к. сключеният между тях договор е абсолютна търговска сделка по см. на чл. 1 ал.1 ТЗ.
Накратко - възможността на Б е една - чл. 307 ТЗ - стопанска непоносимост.