Колеги, имате ли желание да решаваме казуси във форума. Ако има желаещи пишете. Мисля, че ще е полезно.



Edited 1 time(s). Last edit at 09/12/2010 03:57PM by legisadmin.

Супер ще е, давай да размърдаме закоравели мозъци :-)

Хммм... академично.
Ще разгледам само в рамките на ЗЗД.
от 04.1995 до 04 2000 е изтекла 5 годишната давност, а съглашението през 1997 не е приемливо по чл.113 - недействителност на съглашенията за увеличаване на давностните срокове.Единствено мисля чл.197 ал.1 дава диспозитивност на давностните срокове при открити недостатъци на продадена вещ.
От друга страна задължението длъжникът е признал през 03 2000, с което по чл.116 а/ давността се прекъсва с признанието на длъжника и започва да тече нова такава чл.117 ал.1.
А, между другото в този случай давността тече съгласно чл.114 ал.2 - от деня на възникване.

Така,очертах това - онова!
Други колеги с насоки...

пропуснах...
Признанието на Райнов пред Драгнев си е волеизявление, с което длъжникът признава дълга на посредник/нунциус/, който може да го аресира до кредитора.

Ето и нещо от мен:

Райнов -Р

Диков - Д

Драгнев - Др

1) Уговорката м-у Р и Д за удължаване на давностния срок е частично недействителна (чл. 113 ЗЗД) и не е валидна. Но договорът, независимо от недействителната уговорка, ще породи правни последици, т.к. това е случай на частична недействителност (чл.26, ал. 4 ЗЗД).

2), 3) Значението на Р пред Др е, че прекъсва давността (чл. 116, б. "а" ЗЗД) и от този момент (март 2000 г.) започва да тече нова давност (чл. 117, ал. 1 ЗЗД).
В случая трябва да се направи уточнението, че признанието е доказуемо. Договорът е на стойност под 5000 лв. и свидетелските показания на Др са допустими (чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК нов).

4) Да. Размер: дължимото от Р заедно с обезщетение за забавата в размер на законната лихва или обезщетение за неизпълнение (чл. 79, чл.82, чл. 83 и чл. 86 ЗЗД).

Давайте колеги!



Edited 2 time(s). Last edit at 02/25/2009 08:25AM by jafiso.

Колега Pink, дайте мнение. Очевидно е, че няма интерес за момента от други колеги.

Еми освен да се съглася и съдията да отсъди в полза на Диков.
Полезна за мен бе добавката чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК
Чл. 164. (1) Свидетелски показания се допускат във всички случаи, освен ако се отнася за:
3. установяване на обстоятелства, за доказването на които закон изисква писмен акт, както и за установяване на договори на стойност, по-голяма от 5000 лв., освен ако са сключени между съпрузи или роднини по права линия, по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до втора степен включително;

Има ли според вас разлика между акционер,държател на акция(не съм сигурен дали има такова понятие) и притежател на акция?Имам понятие от акционерни дружества,интересума ме точно това което питам от правна гледна точка

REPLAY Wrote:
-------------------------------------------------------
> Има ли според вас разлика
> между акционер,държател на
> акция(не съм сигурен дали
> има такова понятие) и
> притежател на акция?Имам
> понятие от акционерни
> дружества,интересума ме
> точно това което питам от
> правна гледна точка

Акционери са всички лица, които притежават акции - т.е. разлика между акционер и притежател на акция няма. Акциите могат да бъдат налични или безналични - в този смисъл наличните акции могат да имат държател и физически да бъдат съхранявани ( тънкият момент тук е, че наличните акции могат да бъдат поименни или на приносител - може би във втория случай може да се говори за държател, но той е и собственик на акцията). Безналичните акции се регистрират в Централния депозитар по клиентски сметки,а собствеността върху тях се удостоверява с депозитарна разписка.

Из..."Как се решава частноправен казус" - Кр.Таков.
Един наглед прост, но интересен случай - поне за мен:
Древногръцкият ретор Протагор се уговорил с младежа Еватъл да го обучи на ораторско изкуство.Половината от договорената за обучението сума била платена при сключване на договора, а останалата част трябвало да се плати "след като Еватъл спечели първото си дело в съда".Обучението приключило, но Еватъл не бързал да започва практика.Протагор предявил иск срещу него, като в своя защита казал: "Каквото и да е решението на съда - ти ще трябва да ми платиш.Ако загубиш делото, ще ми платиш по силата на съдебното решение; Ако ли го спечелиш, ще ми платиш по силата на нашата уговорка". Еватъл, обаче възразил:"Грешиш, Учителю!Ако загубя делото, нищо не ти дължа по силата на уговорката ни; Ако пък го спечеля, няма да ти платя по силата на съдебното решение".
легендата гласи, че съдът е отхвърлил изобщо разглеждането, тъй като спорът е бил неясен.

1.Правилно ли е решил съда?
2.Ако се решава от Български съд при сегашните условия какво би отсъдил?
Подвъпроси:
а/Възниква ли вземане на П срещи Е за останалата 1/2 от сумата?
б/Съществува ли още това вземане?
в/Ако а/и б/ са верни изискуемо ли е вземането?

Използвам случая да изкажа възхищението си от гл.ас. Таков. До момента, в който започна да ни преподава, не бях срещал юрист от неговия калибър. Останах дълбоко впечатлен, замислен и респектиран от знанията му. За периода на неговите лекции, а и по време на самия изпит научих толкова много. Безкрайно уважение и възхищение за него.
В този ред на мисли. Разполагам с книгата и съм преглеждал няколко пъти въпросния казус. Сещам се, че се бях опитвал да се боря с него, но когато видях решението и логиката на гл.ас. Таков... някак ми се отщя . Ако мога само да добавя, че поставя още няколко въпроса във връзка с решението на спора:

"4. Има ли значение дали решението по спора се постановява преди или след натсъпване на изискуемостта на задължението на Е?

5. Наред с отговора на тези въпроси, тъй като и едната, и другата страна са заявили становища по спора, те трябва да обсъдят и да се приемат или отхвърлят."

Таков, К., Как се решава частноправен казус. С., Сиби, 2007.



Edited 1 time(s). Last edit at 02/26/2009 09:38PM by jafiso.

Все още не съм готов с решението си и като го направя ще го кача. Колега Pink, ако имаш решение давай, че не знам колко ще се забавя.

Хайде, няма ли желаещи?

Имам въпрос към jafiso. В момента се подготвям за изпита по облигационно и докато се рових за инфо в нета попаднах на този казус. Прочетох това, което си написал и мога да кажа само суперлативи за него. Но да се върна на въпроса. Как човек може да търси правата си при неформалните договори? Как се доказва че двама души да се уговорили за определено нещо, ако никъде го няма черно на бяло. Не е ли думата на единия срещу думата на другия?

Е, че са неформални не означава, че не може да се формализират, което улеснява именно доказателствената част.
След като няма форма се предполага, че или са малко стойностни или страните си имат доверие.
В краен случай съда решава по справедливост, изслушвайки страните - използват се свидетелски показания например /за договори над 5 000 лв./, обяснение на страните, писмени доказателства, вещи лица, огледи и др.виж ГПК чл. 153-209

Дори и договорът да е неформален пак разполагаш с възможността да търсиш защита на определено материално право (в зависимост от конкретната хипотеза) като редът неговото упражняване/защита и в частност на това, което питаш - доказването на фактите, на които основаваш своята претенция (и вс. св. с това особености) се уреждат от глава четиринадесета от ГПК. В хода на процеса вече съдът прави преценка на представените доказателства, определя кои от тях са допустими, определя (!) доказателствената тежест и т.н. и т.н.

missy_meri, също често както ти предполагам се тормозя, защото още не сме стигнали до ГПП, но всяко нещо с времето си както се казва.

Поздрави и успех на всички, които се готвят.

P.S. Ако има някой интерес мога да кача още един казус (с малко еретично разрешение) от подготовката по ОП миналата година.

Е... давай де...
Виждаш рано или късно се оценяват :-)

jafiso може ли да ми дадеш skype си ?

svet Wrote:
-------------------------------------------------------
> jafiso може ли да ми дадеш skype
> си ?


Изпратих лично съобщение.

Да призная в момента нямам идея защо така съм го решил. Спомням си, че много решения писах, но това очевидно е объркано. Подробности не мога да си спомня. Мисля беше 2009 г.

Споделям забележката.

За тезата в цитата, който си посочил няма никаква подробна аргументация в доктрината. Единствено и само на някои места се споменаваше, че "това е така" (в няколко изречения). Насочих се към този подход, защото правната и житейска логика ме наведоха на мисълта, че е добро решение.

Иначе всички практикуващи, към които се обърнах бяха категорични, че чл. 290 и сл. от ТЗ нямат приложение спрямо ГПО.

Много ми стана приятно, че ме върна към въпросите от подготовката по ОП. Определено ме обхвана носталгия. Винаги бих се включил в подобни дискусии.

eurolinker подай и ти някакъв казус.Темата наистина е интересна и се следи.
За мен интерес представляват и казуси по Търговско право.скоро ще пиша/създам в тази секция.