Колеги, имате ли желание да решаваме казуси във форума. Ако има желаещи пишете. Мисля, че ще е полезно.



Edited 1 time(s). Last edit at 09/12/2010 03:57PM by legisadmin.

Супер ще е, давай да размърдаме закоравели мозъци :-)

Ако нямате нищо против, предлагам да прегледаме следния казус:

2. На 1 04 1995 Райнов взел назаем от Диков 2500 лв. Уговорили се, че Райнов ще върне парите , когато Диков ги поиска. Освен това, постигнали съгласие Райнов да плаща 5 % годишна лихва до окончателното изплащане на заема. На 21 04 1997 страните решили да удължат давностния срок за главницата и лихвите с три години. През март 2000г. Райнов признал на Драгнев (приятел на Диков), че дължи на Диков пари. Към средата на април Диков и Драгнев се срещнали и посладният го посъветвал да потърси вземанията си. Диков предявил на 27 04 2000г. иск срещу Райнов.
Валидно ли е съглашението между Диков и Райнов относно срока? Как може да го квалифицирате?
Какво е значението на признанието на Райнов пред Драгнев?
В кой момент се прекъсва давността при признанието на дълг?
Ще бъде ли уважен искът на Диков и ако – да, в какъв размер?

източник: [legaltheory-forums.org], lindeman_

Хммм... академично.
Ще разгледам само в рамките на ЗЗД.
от 04.1995 до 04 2000 е изтекла 5 годишната давност, а съглашението през 1997 не е приемливо по чл.113 - недействителност на съглашенията за увеличаване на давностните срокове.Единствено мисля чл.197 ал.1 дава диспозитивност на давностните срокове при открити недостатъци на продадена вещ.
От друга страна задължението длъжникът е признал през 03 2000, с което по чл.116 а/ давността се прекъсва с признанието на длъжника и започва да тече нова такава чл.117 ал.1.
А, между другото в този случай давността тече съгласно чл.114 ал.2 - от деня на възникване.

Така,очертах това - онова!
Други колеги с насоки...

пропуснах...
Признанието на Райнов пред Драгнев си е волеизявление, с което длъжникът признава дълга на посредник/нунциус/, който може да го аресира до кредитора.

Ето и нещо от мен:

Райнов -Р

Диков - Д

Драгнев - Др

1) Уговорката м-у Р и Д за удължаване на давностния срок е частично недействителна (чл. 113 ЗЗД) и не е валидна. Но договорът, независимо от недействителната уговорка, ще породи правни последици, т.к. това е случай на частична недействителност (чл.26, ал. 4 ЗЗД).

2), 3) Значението на Р пред Др е, че прекъсва давността (чл. 116, б. "а" ЗЗД) и от този момент (март 2000 г.) започва да тече нова давност (чл. 117, ал. 1 ЗЗД).
В случая трябва да се направи уточнението, че признанието е доказуемо. Договорът е на стойност под 5000 лв. и свидетелските показания на Др са допустими (чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК нов).

4) Да. Размер: дължимото от Р заедно с обезщетение за забавата в размер на законната лихва или обезщетение за неизпълнение (чл. 79, чл.82, чл. 83 и чл. 86 ЗЗД).

Давайте колеги!



Edited 2 time(s). Last edit at 02/25/2009 08:25AM by jafiso.

Колега Pink, дайте мнение. Очевидно е, че няма интерес за момента от други колеги.

Еми освен да се съглася и съдията да отсъди в полза на Диков.
Полезна за мен бе добавката чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК
Чл. 164. (1) Свидетелски показания се допускат във всички случаи, освен ако се отнася за:
3. установяване на обстоятелства, за доказването на които закон изисква писмен акт, както и за установяване на договори на стойност, по-голяма от 5000 лв., освен ако са сключени между съпрузи или роднини по права линия, по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до втора степен включително;

Има ли според вас разлика между акционер,държател на акция(не съм сигурен дали има такова понятие) и притежател на акция?Имам понятие от акционерни дружества,интересума ме точно това което питам от правна гледна точка

REPLAY Wrote:
-------------------------------------------------------
> Има ли според вас разлика
> между акционер,държател на
> акция(не съм сигурен дали
> има такова понятие) и
> притежател на акция?Имам
> понятие от акционерни
> дружества,интересума ме
> точно това което питам от
> правна гледна точка

Акционери са всички лица, които притежават акции - т.е. разлика между акционер и притежател на акция няма. Акциите могат да бъдат налични или безналични - в този смисъл наличните акции могат да имат държател и физически да бъдат съхранявани ( тънкият момент тук е, че наличните акции могат да бъдат поименни или на приносител - може би във втория случай може да се говори за държател, но той е и собственик на акцията). Безналичните акции се регистрират в Централния депозитар по клиентски сметки,а собствеността върху тях се удостоверява с депозитарна разписка.

Из..."Как се решава частноправен казус" - Кр.Таков.
Един наглед прост, но интересен случай - поне за мен:
Древногръцкият ретор Протагор се уговорил с младежа Еватъл да го обучи на ораторско изкуство.Половината от договорената за обучението сума била платена при сключване на договора, а останалата част трябвало да се плати "след като Еватъл спечели първото си дело в съда".Обучението приключило, но Еватъл не бързал да започва практика.Протагор предявил иск срещу него, като в своя защита казал: "Каквото и да е решението на съда - ти ще трябва да ми платиш.Ако загубиш делото, ще ми платиш по силата на съдебното решение; Ако ли го спечелиш, ще ми платиш по силата на нашата уговорка". Еватъл, обаче възразил:"Грешиш, Учителю!Ако загубя делото, нищо не ти дължа по силата на уговорката ни; Ако пък го спечеля, няма да ти платя по силата на съдебното решение".
легендата гласи, че съдът е отхвърлил изобщо разглеждането, тъй като спорът е бил неясен.

1.Правилно ли е решил съда?
2.Ако се решава от Български съд при сегашните условия какво би отсъдил?
Подвъпроси:
а/Възниква ли вземане на П срещи Е за останалата 1/2 от сумата?
б/Съществува ли още това вземане?
в/Ако а/и б/ са верни изискуемо ли е вземането?

Използвам случая да изкажа възхищението си от гл.ас. Таков. До момента, в който започна да ни преподава, не бях срещал юрист от неговия калибър. Останах дълбоко впечатлен, замислен и респектиран от знанията му. За периода на неговите лекции, а и по време на самия изпит научих толкова много. Безкрайно уважение и възхищение за него.
В този ред на мисли. Разполагам с книгата и съм преглеждал няколко пъти въпросния казус. Сещам се, че се бях опитвал да се боря с него, но когато видях решението и логиката на гл.ас. Таков... някак ми се отщя . Ако мога само да добавя, че поставя още няколко въпроса във връзка с решението на спора:

"4. Има ли значение дали решението по спора се постановява преди или след натсъпване на изискуемостта на задължението на Е?

5. Наред с отговора на тези въпроси, тъй като и едната, и другата страна са заявили становища по спора, те трябва да обсъдят и да се приемат или отхвърлят."

Таков, К., Как се решава частноправен казус. С., Сиби, 2007.



Edited 1 time(s). Last edit at 02/26/2009 09:38PM by jafiso.

Тема: Престация

1. Петров заменил хладилника си “Урлпул” за автоматичната пералня “Аристон”, собственост на колегата му Янков. Уговорили се Янков да донесе пералнята и вземе хладилника в края на месеца. След няколко дни Петров съобщил на Янков, че се отказва от договора. Драганов, научавайки за отказа предложил на Петров да купи пералнята за 300 лв. Последният се съгласил. Купувачът платил половината от цената и взел хладилника. В края на месеца Янков донесъл пералнята и поискал да вземе хладилника. Петров го уведомил, че е продал хладилника си на Драганов, показал и сключения между тях в писмена форма договор. Янков възразил : 1) отказът не прекратява облигационното отношение; 2) собственик на хладилника е той по силата на по-рано сключения договор за замяна; 3) сключеният между Петров и Драганов договор е нищожен поради невъзможност на уговореното.

Анализирайте възраженията на Янков? Разрешете спора.

Източник: [legaltheory-forums.org] , lindeman_

Все още не съм готов с решението си и като го направя ще го кача. Колега Pink, ако имаш решение давай, че не знам колко ще се забавя.

1. Отоворът на въпроса относно дали възражението на Я е основателно, т.е. да се анализира дали отказът не прекратява облигационното отношение, предполага отговор на следните подвъпроси:

1.1. Възникнало ли е облигационното отношение?
1.2. Ако да, кога може да бъде прекратено то?

1.1. Възникнало ли е облигационното отношение?

Според доктриналното разбиране, облигационното отношение е правна връзка между две лица, по силата на която едното лице (кредитор) може да иска от друго лице (длъжник) изпълнение на определена престация, спазване на определено поведение.

Престацията – това е предметът на задължението. Съществуват различни определения на понятието „престация”. Според проф. Павлова и проф. А. Калайджиев тя (престацията) е резултат от дължимото поведение. Без да е определена или определяема престацията, не може да има облигационно отношение.


Източниците на облигационното отношение биват два вида:
1. Договорни – това са всички онези източници, които включват в себе си правна сделка (договори и едностранни сделки).
2. Извъндоговорни – неоснователно обогатяване, водене на чужда работа и непозволено увреждане.


Отношението между П и Я може да се квалифицира като облигационно, тъй като има за свой източник сключения между двете страни договор за замяна (чл. 222 и сл. ЗЗД), по силата на който всяка една от страните се задължава за престация от вида „dare” – да прехвърли собствеността (Я да прехвърли на П собствеността на пералнята, а П да прехвърли правото на собственост на хладилника на Я).

Договорът за замяна (чл. 222 и сл. ЗЗД) е двустранен, безвъзмезден, комутативен договор, сключен с модалитет условие – в края на месеца страните да предадат вещите.

Законодателят не предвижда форма за действителност (ad solemnitatem). Обектите на договора за замяна (пералнята и хладилника) са движими вещи (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС). Изискването за нотариална форма се поставя за недвижимите имоти, при прехвърляне на правото на собственост или на други вещни права (чл. 18 ЗЗД).


1.2. Ако да, кога може да бъде прекратено то?

В казуса е упоменато, че П е съобщил на Я, че се отказва от договора. Това е и причината за направеното от Я възражение [т.1].

В т. 1.1. се установи, че е възникнало облигационно отношение между П и Я. Случаите, в които е допустимо „прекратяването” на облигационното отношение са нормативно уредени в чл. 20а, ал. 2 ЗЗД. Съгласно посочената разпоредба, съществуват две взъможности, при които е допустимо развалянето на облигационно отношение, а именно:
- с уговорка между страните по правоотношението;
- на основания предвидени в закона;

От представените данни няма основание, въз основа на които да се направи извод за наличие на подобна уговорка между страните по правоотношението.
От друга страна, липсва и основание в закона (чл. 222 и сл. ЗЗД), което да определя такава възможност за разваляне на облигационното отношение.

Във всички останали случаи, при които липсва уговорка между страните по правоотношението или основание, предвидено в закона, едностранният отказ не може да прекрати облигационното отношение. В българската правна система едностранното прекратяване на договор е познато, само когато изрично е предвидено в закон или уговорка по договора. Едностранното прекратяване представлява отказ да се изпълняват задълженията, но не може да има за своя последица отпадане на договорната връзка (Решение от 5.02.2008 г. по ВАД № 77/2007 г.).

Извод: Няма основание [т.1.2.] едностранният отказ на П да прекрати възникналото по-рано облигационното отношение [т.1.1.]. На основание чл. 20а, ал. 2 ЗЗД възражението на Я е основателно и следва да бъде уважено.

2. Анализът на второто възражение на Я, изисква изследването на правото на собственост - дали той (Я) придобива собствеността върху хладилника на основание сключеният с П договор за замяна или правото на собственост ще бъде придобито от някой друг и на друго основание.

В последствие П продава вещта на Д. Няма информация за претенция на други лица върху процесната вещ. Единствено Я и П се конкурират относно правото на собственост върху хладилника „Урлпул”. Налице е случай на конкуренция на субективни права м-у Я и П, които са взаимоизключващи се и могат да се квалифицират като контрадикторни. Това е и предпоставка да се приложи правилото за изключеното трето, от което следва, че собсвтеник ще е или Я или Д – няма претенции относно собствеността на спорната вещ от други субекти.

Я претендира за правото на собственост на основание сключеният между него и П договор за замяна. В последствие П продава вещта на Д. Договорът за продажба (чл. 183 – 213 ЗЗД) е деривативен способ за придобиване на субективни права като случая е налице транслативна сукцесия, прехвърляне на правото на собственост. При всяко производно придобивно основание възниква правоприемство. При производното придобиване, за разлика от първичното, съществува необходима зависимост между придобиването и определено субективно право, притежавано от точно определено лице. Последното е обуславяща придобиването правна предпоставка, ако тя липсва, не настъпва и производно придобиване от друг правен субект. Продажбата на чужда вещ е валиден договор, който не прехвърля собствеността, което следва от принципа nemo dat quod non habet. Така на основание договора за продажба с П, Д не може да стане собственик.

Д обаче ще е собственик ако са се осъществили елементите на ФС на правилото на чл. 78 от ЗС. Придобиването на правото на собственост по чл. 78 ЗС е оригинерен (първичен) способ за придобиване на субективни права, който няма като елемент ЮФ или ФС друго лице да е притежавало определеното субективно право (в случая правото на собственост).

Чл. 78 от ЗС изисква следните елементи във ФС, които трябва да са в кумулативна даденост:

* Владение, получено от предишния владелец.
* Възмездно правно основание.
* Добросъвестност на владелеца.

Под регулаторния обхват на чл. 78 ЗС попадат два вида вещи: движими вещи и ЦКн. Хладилникът "Урлпул" е движима вещ (арг. чл. 110 ЗС).

* За да се придобие правото на собственост на основание чл. 78 от ЗС, преди всичко трябва да е установена фактическата власт в-у движимата вещ. Владениeто трябва да е получено от предишния владелец, т.е. прехвърлителят не трябва да е собственик. Установи се в т.1, че по силата на сключения договор за замяна Я е собственик и когато П е предал вещта на Др при сключване на договора за продажба, Я не е бил собственик.

* Второто изискване, което поставя чл. 78 от ЗС , е правното основание да е възмездно. П и Др са сключили договор за продажба, който е възмезден (чл. 183, ал. 1 ЗЗД).

* Владелецът трябва да е добросъвестен, т.е. да не е знаел, че придобива от несобственик. Няма предоставена информация, от която да се установи, че Др е знаел, че П не е собственик. Въз основа на оборимата презумпция на чл. 70, ал. 2 от ЗС се предполага, че Др е добросъвестен.

Извод: от преценките на фактите е видно, че са осъществени елементите на ФС и на основание чл. 78 от ЗС собственик на спорната вещ е Д.


3. „Сключеният между Петров и Драганов договор е нищожен поради невъзможност на уговореното”

Основанията, уредени в чл. 26, ал. 2 ЗЗД също представляват противоречия на закона, само че при тях са нарушени съществени законни изисквания за сключване на сделката.
Съдържанието на волеизявлението при всяка сделка определя нейния предмет. Това може да бъде вещ, нематериално благо, човешки действия или бездействия, отделни права и/или задължения, както и съвкупност от права и задължения. Предметът на сделката не е елемент от фактическия състав на сделката. С него са свързани правните последици – субективните права и правните задължения, които тя поражда. За да породи правно действие, волеизявлението трябва да се отнася до възможен предмет по време на сключването й. Уговарянето на невъзможен предмет при сключване на сделка е пречка тя да породи правни последици. Настъпилата след сключване на сделката невъзможност на предмета не е основание за нищожност.

Продажбата на чужда вещ не е договор с невъзможен предмет, тя не е нищожна, въпреки че не се поражда нейният вещен ефект. Продажбата на чужда вещ е действителна, но не прехвърля собственост.

Договорът ще е нищожен на посоченото основание (чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД) когато липсва обектът на правоотношението (Решение № 725 от 4.11.2008 г. на ВКС по т. д. № 163/2008 г.).

Извод: възражението е неоснователно и следва да се отхвърли.



Приложение 1

Решение от 5.02.2008 г. по ВАД № 77/2007 г.

чл. 20а ЗЗД
чл. 25 ЗЗД
чл. 87 ЗЗД
чл. 88, ал. 1 ЗЗД
чл. 92, ал. 1 ЗЗД
чл. 306, ал. 5 ТЗ
чл. 307, ал. 1 ТЗ

Развалянето на договор и последиците от развалянето му са изрично уредени в чл. 87 и сл. от ЗЗД, като развалянето има винаги обратно действие, освен при договорите за продължително или периодично изпълнение - чл. 88, ал. 1 ЗЗД. Прекратяването на договорите не е уредено както развалянето им, но разпоредбите, където законодателят говори за прекратяване - чл. 20а, ал. 2 и чл. 25 ЗЗД, чл. 306, ал. 5 и чл. 307, ал. 1 ТЗ, дават основание да се приеме, че законодателят свързва прекратяването на договорната връзка за в бъдеще, а не с обратно действие.
------------------------
Прекратяването на договора е широко понятие, което включва в съдържанието си разнородни по своята същност правни явления: едностранно прекратяване на съществуващата договорна връзка поради наличие на законово основание или предвидена в самия договор възможност. Като частен случай на прекратяване се обозначава т. нар. "разваляне" на договорите, което се изразява в правото на изправната страна по двустранен договор със синалагматична природа на насрещните вземания да преустанови едностранно договорната връзка, в случай на виновно неизпълнение на насрещната страна по договора и т. н.

С оглед на изложеното, възможността за едностранно прекратяване на договор в нашата правна система е позната само в случаите, когато това изрично се предвижда от разпоредба на закон или уговорка в договора. Да се приеме, че всяка от страните би могла едностранно да прекратява съществуваща между нея и друго лице облигационна връзка, би означавало да се приеме, че договорите имат обвързващо действие само доколкото една от страните не пожелае да прекрати съществуващата връзка. Подобно положение е в противоречие с основния принцип, върху който се гради облигационното право, който е прието да се изразява с римската фраза PACTA SUNT SERVANDA.

Ето защо, според РО, при липса на предвидена в закона или уговорена с договора възможност за едностранно прекратяване на съществуваща договорна връзка, поведението на страната, обозначено от нея като "прекратяване", всъщност представлява отказ да се изпълняват задълженията, но не може да има за своя последица отпадане на договорната връзка. В този смисъл е Решение по МАД 3/2000 г. и Решение по ВАД № 130/2003 г.



Edited 8 time(s). Last edit at 06/01/2010 02:58PM by jafiso.

Хайде, няма ли желаещи?

Имам въпрос към jafiso. В момента се подготвям за изпита по облигационно и докато се рових за инфо в нета попаднах на този казус. Прочетох това, което си написал и мога да кажа само суперлативи за него. Но да се върна на въпроса. Как човек може да търси правата си при неформалните договори? Как се доказва че двама души да се уговорили за определено нещо, ако никъде го няма черно на бяло. Не е ли думата на единия срещу думата на другия?

Е, че са неформални не означава, че не може да се формализират, което улеснява именно доказателствената част.
След като няма форма се предполага, че или са малко стойностни или страните си имат доверие.
В краен случай съда решава по справедливост, изслушвайки страните - използват се свидетелски показания например /за договори над 5 000 лв./, обяснение на страните, писмени доказателства, вещи лица, огледи и др.виж ГПК чл. 153-209

Дори и договорът да е неформален пак разполагаш с възможността да търсиш защита на определено материално право (в зависимост от конкретната хипотеза) като редът неговото упражняване/защита и в частност на това, което питаш - доказването на фактите, на които основаваш своята претенция (и вс. св. с това особености) се уреждат от глава четиринадесета от ГПК. В хода на процеса вече съдът прави преценка на представените доказателства, определя кои от тях са допустими, определя (!) доказателствената тежест и т.н. и т.н.

missy_meri, също често както ти предполагам се тормозя, защото още не сме стигнали до ГПП, но всяко нещо с времето си както се казва.

Поздрави и успех на всички, които се готвят.

P.S. Ако има някой интерес мога да кача още един казус (с малко еретично разрешение) от подготовката по ОП миналата година.

Е... давай де...
Виждаш рано или късно се оценяват :-)

Съзнавам, че решението може да е напълно погрешно. Ас. Тянкова, ас. Баланов и др. практикуващи изказаха мнение, че чл. 290 и сл. от ТЗ не са приложими и следва да се реши казусът с оглед правилата само на ЗЗД при гражданско правоотношение.

Източник: [legaltheory-forums.org]
Тема: Сключване на договор

Христов подал обява във вестник „Безплатни обяви”, че продава своя велосипед марка „Бианки” за 1500 лв, като посочвал домашния си адрес и мобилен телефон за връзка . След три дни получил писма от Желев и Константинов, които го уведомявали, че са съгласни да купят велосипеда при предложените условия. На четвъртия ден по телефона се обадил Петков, които заявил готовност да даде 100 лв. повече от посочената във вестника цена. Колебанията на Христов прекратил Марков, който отишъл в дома на предложителя и срещу 1650 лв. получил велосипеда.

Сключени ли са договори между Христов и Желев, Христов и Константинов, Христов и Петков, и в кой момент ? Действителен ли договорът с Марков? Кой става собственик на велосипеда и на какво основание?

Решение

Христов – Хр
Желев – Ж
Константинов – К
Петков – П
Марков – М

1. Сключени ли са договори между Христов и Желев, Христов и Константинов, Христов и Петков, и в кой момент?

Според съвременните доктринални схващания, определени търговскоправни институти, разпростират регулаторния си обхват и върху гражданските правоотношения в израз на процеса на комерсиализация на Гражданското право (Така проф. Г. Стефанов, Лекционен курс по Търговско право – първа част, 2009 г.) .

Изключение не прави и чл. 290 и сл. от ТЗ (Вж. проф. А. Калайджиев, Облигационно право – обща част, стр. 27). Независимо, че правоотношенията не са търговски, разпоредбите, отнасящи се до публичната покана и публичното предложение се прилагат и спрямо облигационните правоотношения.

Обявата във вестника, подадена от Хр за продажбата на велосипеда „Бианки” се определя като публична покана (чл. 290 ТЗ). Тя не може да се квалифицира като публично предложение до неограничен брой субекти, тъй като чл. 291 от ТЗ поставя двуелементен фактически състав като от буквалното тълкуване на разпоредбата следва, че трябва да са кумулативно дадени следните елементи:
- общото предлагано количество и
- срок за приемане на предложението;

Няма информация да е определен срок за приемане на предложението, от което следва и че разпоредбата на чл. 291 от ТЗ няма да породи правни последици и обявата на Хр следва да се определи като публична покана (чл. 290 ТЗ).

Евентуално сключване на договор в случая би се квалифицирали като договор, сключен м-у отсъстващи. Договорът м-у отсъстващи се смята за сключен от момента на получване на приемането от предложителя (чл. 14, ал. 1 ЗЗД).

Няма информация Хр да e приел предложението и съответното приемане (акцепт) да е достигнало до предложителя (и Ж и К), от което следва , че не е сключен договор както м-у Хр и Ж, така и м-у Хр и К (арг. чл. 14, ал. 1 ЗЗД).

Сключването на договори по телефона се определя като склюване на договори м-у присъстващи, тъй като комуникационната връзка позволява достатъчна степен на яснота на волеизявлението. Съответно договорът ще се смята за сключен от момента на постигане на съгласие. В описания случай, става ясно по-нататък, че Хр е имал някакви „колебания”, което не отговаря на изискването за яснота и категоричност на съгласието т.е. липсва animus contrahendae obligationis, което налага логически обоснован извод, че договор м-у Хр и П не е сключен.

2. Действителен ли договорът с Марков?

Няма факти, от които да се направи извод, че договорът с М е недействителен въз основа на някои от общите основания за недействителност на сделките, уредени в чл. 26 – 35 ЗЗД. Липсва и специална разпоредба, която да послужи като основание за недействителност на договора м-у Хр и М.

Договорът е действителен, въпреки че не настъпва вещно-прехвърлителния ефект (Така Таков, Кр. Лекционен курс по Гражданско право – обща част, 2007-2008 г.; Розанис, С. Недействителност на сделките, С., 2009, стр. 35).

Извод: Договорът с Марков е действителен.


3. Кой става собственик на велосипеда и на какво основание?

Както стана ясно от отговора на въпрос 2, договорът с М е действителен, но собствеността не се прехвърля, т.е. не настъпва вещно-прехвърлителният ефект на договора.

Чл. 78, ал. 1 от ЗС обаче гласи следното: „Който придобие по възмезден начин владението на движима вещ или на ценна книга на приносител на правно основание, макар и от несобственик, но без да знае това, придобива собствеността, освен когато за прехвърлянето на собствеността върху движимата вещ се изисква нотариален акт или нотариална заверка на подписите. Това правило се прилага и за придобиване на други вещни права върху движима вещ.”

Ако се установи, че са налице елементите на ФС на чл. 78 от ЗС, то М ще е собственик на велосипеда. За целта е нужно да се изследва дали са налице конкретните ЮФ за да породи правилото правни последици.

Чл. 78 от ЗС изисква следните елементи във ФС, които трябва да са кумулативно дадени:

* Владение, получено от предишния владелец.
* Възмездно правно основание.
* Добросъвестност на владелеца.

Под регулаторния обхват на чл. 78 ЗС попадат два вида вещи: движими вещи и ЦКн. Велосипедът „Бианки” е движима вещ (арг. чл. 110 ЗС).

* За да се придобие правото на собственост на основание чл. 78 от ЗС, преди всичко трябва да е установена фактическата власт върху движимата вещ. Владениeто трябва да е получено от предишния владелец, т.е. прехвърлителят не трябва да е собственик.

* Второто изискване, което поставя чл. 78 от ЗС , е правното основание да е възмездно. П и Др са сключили договор за продажба, който е възмезден (чл. 183, ал. 1 ЗЗД).

* Владелецът трябва да е добросъвестен, т.е. да не е знаел, че придобива от несобственик. Няма предоставена информация, от която да се установи, че Др е знаел, че П не е собственик. Въз основа на оборимата презумпция на чл. 70, ал. 2 от ЗС се предполага, че Др е добросъвестен.

Налице са всички елементи на ФС на правилото чл. 78 от ЗС, М да придобие собствеността (движима вещ; ФС: предаване на владението от несосбтвеник, възмездно правно основание, добросъвестност на валделеца).

Извод: на основание чл. 78 от ЗС, М е собственик на велосипеда „Бианки”.

jafiso може ли да ми дадеш skype си ?

svet Wrote:
-------------------------------------------------------
> jafiso може ли да ми дадеш skype
> си ?


Изпратих лично съобщение.

> 3. Кой става собственик на
> велосипеда и на какво
> основание?
>
> Както стана ясно от
> отговора на въпрос 2,
> договорът с М е
> действителен,

Quote:

jasifo
но
> собствеността не се
> прехвърля, т.е. не настъпва
> вещно-прехвърлителният
> ефект на договора.

Тук вече малко си противоречиш. Защо? Защото по предходните въпроси вече доказа, че никой от тримата (Ж, К и П) не е станал собственик. Значи собственик си е Хр. Щом е така, следователно не се прилага разпоредбата на чл. 78 ЗС, а тази на чл. 24 ал 1 ЗЗД. Поправи ме ако греша

Най-общо казано:

1. Това, че не настъпва вещно-прехвърлителният ефект на договора, не означава, че той е недействителен (доктрината и СП са единодушни, виж в книгата на Розанис, посочена по-горе), т.е. разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от ЗЗД е неотносима.

2. М е собственик на основание чл. 78 ЗС (елементите на ФС са осъществени), което е различно правно основание от сключения между страните договор.

Ако мислиш, че не е достатъчно, пиши да отговоря подробно на въпроса.

Изложеното е достатъчно като обем, но продължавам да опонирам т.к. навеждаш аргументи, но в погрешна посока.

Ще цитирам откъси от първоначалната ти теза, които все още намирам за противоречиви.
1.

Quote:

jafiso
Христов подал обява във вестник „Безплатни обяви”, че продава своя велосипед...

Ето, видно от горното Христов е собственик.

2.

Quote:

jafiso
Няма информация Хр да e приел предложението и съответното приемане (акцепт) да е достигнало до предложителя (и Ж и К), от което следва , че не е сключен договор както м-у Хр и Ж, така и м-у Хр и К (арг. чл. 14, ал. 1 ЗЗД).

От горното е видно, че Ж и К поотделно са преговаряли с Хр., но както правилно отбелязваш, няма акцепт. Кой е собственик след преговорите с тях? Видно от т. 1 - Хр.

3.

Quote:

jafiso
В описания случай, става ясно по-нататък, че Хр е имал някакви „колебания”, което не отговаря на изискването за яснота и категоричност на съгласието т.е. липсва animus contrahendae obligationis, което налага логически обоснован извод, че договор м-у Хр и П не е сключен.

Отново правилен извод - м/у Хр. и П не е възникланала облигационна връзка, неприложима е хипотезата на чл. 24 ал. 1 ЗЗД. Кой е собственик след тел. разговор? Видно от т.1 и т. 2 - пак Христов.

Quote:

jafiso
Договорът е действителен, въпреки че не настъпва вещно-прехвърлителния ефект (Така Таков, Кр. Лекционен курс по Гражданско право – обща част, 2007-2008 г.; Розанис, С. Недействителност на сделките, С., 2009, стр. 35).

Признавам, не съм чел цитираните работи, но разсъждавам по следната логика:
а)

Quote:

jafiso
Христов подал обява във вестник „Безплатни обяви”, че продава своя велосипед марка „Бианки” за 1500 лв...

и по-нататък

Quote:

jafiso
Колебанията на Христов прекратил Марков, който отишъл в дома на предложителя и срещу 1650 лв. получил велосипеда.

ОК, значи имаме перфектен договор за продажба - по аргумент от горните т. 1, 2 и 3, Хр. е собственик (затова е неприложимо правилото nemo dat quod non habet); предметът на договора е определен и от двете страни; имаме постигнато съгласие относно цената. Аз не се сещам за други essentialia negotii, по които да трябва да има съгласие, а то да не е постигнато. В допълнение имаме и транслативна сукцесия.
б)Имаме договор за продажба, а той е договор за прехвърляне на собственост (чл. 183 ЗЗД)

в) велосипедът е определена вещ

Моята теза все пак е, че с горните т. а, б и в се реализират елементите на състава на чл. 24 ал. 1 ЗЗД. И този член е правното основание, въз основа на което М. става собственик.
И накрая

Quote:

jafiso
* За да се придобие правото на собственост на основание чл. 78 от ЗС, преди всичко трябва да е установена фактическата власт върху движимата вещ. Владениeто трябва да е получено от предишния владелец, т.е. прехвърлителят не трябва да е собственик.

По аргумент от т. 1, 2 и 3 по-горе, Хр. е собственик, следователно липсва и горецитираният елемент от ФС на чл. 78 от ЗС.

За мен лично ще е интересно да науча защо "...не настъпва вещно-прехвърлителния ефект".

Очаквам коментари.

Да призная в момента нямам идея защо така съм го решил. Спомням си, че много решения писах, но това очевидно е объркано. Подробности не мога да си спомня. Мисля беше 2009 г.

Споделям забележката.

Благодаря за бързия отговор. Решавам казуси по облигационно право и всички мнения по темата в този форум са полезни за мен.
Долуцитираното ми беше интересно да прочета, т.к. още не съм учил ТП

Quote:

jafiso
Според съвременните доктринални схващания, определени търговскоправни институти, разпростират регулаторния си обхват и върху гражданските правоотношения в израз на процеса на комерсиализация на Гражданското право (Така проф. Г. Стефанов, Лекционен курс по Търговско право – първа част, 2009 г.) .
Изключение не прави и чл. 290 и сл. от ТЗ (Вж. проф. А. Калайджиев, Облигационно право – обща част, стр. 27). Независимо, че правоотношенията не са търговски, разпоредбите, отнасящи се до публичната покана и публичното предложение се прилагат и спрямо облигационните правоотношения.

Обявата във вестника, подадена от Хр за продажбата на велосипеда „Бианки” се определя като публична покана (чл. 290 ТЗ). Тя не може да се квалифицира като публично предложение до неограничен брой субекти, тъй като чл. 291 от ТЗ поставя двуелементен фактически състав като от буквалното тълкуване на разпоредбата следва, че трябва да са кумулативно дадени следните елементи:
- общото предлагано количество и
- срок за приемане на предложението;

Няма информация да е определен срок за приемане на предложението, от което следва и че разпоредбата на чл. 291 от ТЗ няма да породи правни последици и обявата на Хр следва да се определи като публична покана (чл. 290 ТЗ).

Ще се радвам ако продължим коментарите и занапред, по други казуси с предмет облигационни, вещни правоотношения.

За тезата в цитата, който си посочил няма никаква подробна аргументация в доктрината. Единствено и само на някои места се споменаваше, че "това е така" (в няколко изречения). Насочих се към този подход, защото правната и житейска логика ме наведоха на мисълта, че е добро решение.

Иначе всички практикуващи, към които се обърнах бяха категорични, че чл. 290 и сл. от ТЗ нямат приложение спрямо ГПО.

Много ми стана приятно, че ме върна към въпросите от подготовката по ОП. Определено ме обхвана носталгия. Винаги бих се включил в подобни дискусии.

eurolinker подай и ти някакъв казус.Темата наистина е интересна и се следи.
За мен интерес представляват и казуси по Търговско право.скоро ще пиша/създам в тази секция.