"Омбудсман"Омбудсман.
Европейски модели. Българският модел.
Родината на омбудсмана е Швеция. Терминът означава “лице, към което се отправят жалби”, затова и другото име на омбудсмана е “народен защитник”. Омбудсманът е институционализиран орган от 1809г. По-късно институтът се откъсва от короната и става назначаем от парламента. В обхвата на правомощията на омбудсмана са правата на местната администрация.
Омбудсманът е гарант за това, че администрацията не накърнява правата на гражданите и не ощетява техните интереси. Безсилието му обаче е в това, че не решава правните спорове. Той има правото да преразглежда случая, да преценява законосъобразността. В тази връзка в някои конституционни модели, включително и в България, омбудсманът може да сезира Конституционния съд. Омбудсманът се конституира от Парламента. В повечето случаи има независим мандат от Парламента. Често пъти има забрана да изпълнява друга държавна длъжност. Има системи, при които липсва дори изискването омбудсманът да бъде юрист. Изисква се обаче да бъде справедлив, независим, съвестен при изпълнение на задълженията си.
Омбудсманът разглежда всички отправени до него молби, но сам подбира случаите, по които да работи. Събирайки молбите в канцеларията, омбудсманът веднъж месечно допуска журналисти преди още да се е запознал с молбите – по този начин се осъществява обществен контрол. Най-голямата сила на омбудсмана е, че той е своеобразен арбитър. Той изготвя задължително годишен доклад.
Германия – немският омбудсман е военен омбудсман. Всеки военен може да се обърне към него и да иска съдействието му. Изискването за немския омбудсман е да е служил в армията. Бундестага го избира за срок от 1 г.
В Австрия жалбата към омбудсмана може да бъде подадена от всеки гражданин. Тук е допустимо и самосезирането.
Омбудсманът може да подскаже създаването на нови закони. Австрийският омбудсман има голям авторитет и е силно уважаван както от администрацията, така и от гражданите.
В Испания моделът е сравнително най-изграден. Тук се разширяват правомощията и обхватът. Единственото ограничение е нарушението да е е следствие на действие на държавен орган. Когато омбудсманът в Испания има съмнение, че Парламентът е създал лош закон, той може да сезира КС. Испанският омбудсман се назначава от Президента, но едва след като е получил квалифицирано мнозинство от Парламента.
Във Франция омбудсманът се назначава от парламента. Тук той има възможността да упражнява и друга професия.
Във Великобритания омбудсманът се нарича комисар на администрацията. Той работи заедно с администрацията
Омбудсманът на Европейския съюз
В ЕС при всеки избор на европейски парламент (с мандат 5г.) се избира и омбудсман. Той полага клетва за независимост и безпристрастност пред съда в Люксембург. Възможно е преизбиране, а прекратяването на службата е при оставка, смърт, при нарушаване на независимостта и неизпълнение на задълженията. Изискванията са той да е гражданин на някоя от държавите-членки на ЕС, да е дееспособен и правоспособен, да не е осъждан, с личността си да представя твърди гаранции за своята независимост. За избора му се иска квалифицирано мнозинство. Парламентът не може да дава конкретни указания на омбудсмана, но в случай, че е нарушена независимостта му, Парламентът може да иска оставката му по съдебен ред. Омбудсманът има т. нар. “функционален имунитет”, т.е. не може да бъде съден за действие или бездействие в служебните си качества.
Анонимните жалби към омбудсмана не се разглеждат. Жалбата трябва да бъде на 1 от официалните езици на ЕС, трябва да се отнася до действие/бездействие на администрацията. Жалбоподател може да бъде всеки гражданин на ЕС, а също и юридически лица. Няма изрично искане в жалбата да се докаже правен интерес.
Омбудсманът се стреми да заличи последиците от лошото администриране. Той отправя препоръки, информира засегнатия орган, длъжен е да не разпространява получената информация.
Седалището на европейския омбудсман съвпада с това на европейския парламент.
Българският модел:
Възможно е избиране на местен омбудсман от общинския съвет.
След изменението на чл. 150 на Конституцията омбудсманът в България може да сезира Конституционния съд. Омбудсманът е независим и се подчинява на Конституцията. Той трябва да има висок морал и съвест. Съществува и зам. омбудсман, предложен от самия омбудсман. Омбудсманът трябва:
- да е български гражданин с висше образование
- да отговаря на изискванията за избор на народен представител
- да е навършил 21 г.
- да не е под запрещение
- да не изтърпява наказаните лишаване от свобода в момента
Българският омбудсман се избира за срок от 5г.с възможност за преизбиране. Неговите правомощия са:
- да приема жалби и сигнали
- да прави предложения при съответните органи
- да уведомява органи при извършени престъпления от общ характер
Той има достъп до всякаква информация. Всяка година на 31 март представя годишния си доклад. По искане на Народното събрание може да представи и специални доклади.
Конституциализацията на омбудсмана е от м. март 2006 г.
"Конституционен съд"Конституционност. Организация на Конституционния съд (КС). Правен статус на конституционния съдия
Основната идея на Конституцията е тя да служи като основно право. Конституцията постановява своето господство и изискване за конституционосъобразност; тя е закон над законите, върховно правило.
През 1787г. е създадена първата Конституция в Англия. Американският модел за конституционност се базира на съществуването на трите власти. Съдията има възможност да реши дали законът противоречи на върховния закон – създава се дифузна функция на преценката за законосъобразност.
В Европа теорията за конституализация е създадена от Ханс Келзен. През 20-те години на XXв. той поставя идеята за институционализиране на контрола на конституцията чрез конституиране на 1 орган, независим от всички власти – т.е. да е вън от 3-те системи. Вторият принцип, който е заложен в неговата теория, е за постоянното действие и системно обновяване на състава. Органът трябва да е централизиран, да действа само при сезиране (както и да има определени субекти, които да могат да го сезират), да се произнася само в рамките на сезирането. За първи път Конституционен съд е създаден в Чехия, после в Австрия, където Келзен е назначен за пожизнен съдия в него. След Втората световна война се създава КС и в други държави. В България възниква през 1991г.
Българският модел на Конституционен съд
КС е централизиран, постоянно действащ орган, има квоти. КС има правомощието да тълкува Конституцията, правото да решава спорове за компетентност между Президента, МС.
КС се състои от 12 конституционни съдии:
- 1/3 (4члена) от са избрани от Народното събрание
- 1/3 (4члена) са избрани от президента
- 1/3 (4члена) се избират от Общото събрание на ВКС и ВАС
Мандатът им е 9г. като едно лице може да е конституционен съдия еднократно.
Изискванията към тези съдии са:
- да са юристи
- да имат високи професионални и нравствени качества (както при ВСС)
- да имат най-малко 15г. общ юридически стаж
- да бъдат само български граждани
Всеки конституционен съдия има равен по сила глас, включително и председателят, който се избира за 3г., той може да бъде и преизбиран. КС винаги действа в състав от всичките 12 члена. Решенията се приемат с обикновено мнозинство (7 съдии).
Положението на конституционен съдия е несъвместимо с това на народен представител, кмет, всякаква държавна или обществена длъжност, нямат право да бъдат членове на партии, нито да упражняват свободна търговска и друга дейност. Могат единствено да преподават в ЮФ, както и да издават книги.
Мандатът им се прекратява:
- при подаване на оставка
- с влизане в сила на присъда
- при констатирана несъвместимост
- при смърт
Конституционните съдии се ползват с имунитет, който може да се снеме само от КС.
КС е абсолютно независим от всички власти и политически партии. Според чл.150 от Конституцията КС може да бъде сезиран от 1/5 от народните представители, от МС, тримата големи, общинските съветници, както и от омбудсмани. КС разглежда делата на 2 етапа: 1. по допустимост и 2. по същество. КС е длъжен да се произнесе в 2-месечен срок от момента, в който реши, че е събрал достатъчно доказателства.
Някой друг има ли такива спомени?
коя тема ще даде доц. Пламен Киров...?
