Симеон Сакскобургготски е роден на 16 юни 1937 г. в София. Той е син на цар Борис ІІІ и царица Йоанна. В този ден цяла България се оглася от звън на църковни камбани и залпове, които възвестяват раждането на бъдещия цар. По случай радостното събитие, царската двойка дава широка амнистия на затворници, а учениците получават повишение на оценките с по една единица. Няколко седмици по-късно, престолонаследникът е кръстен с вода, донесена специално от река Йордан. Пренася я български военен пилот. На 28 август 1943 г., след внезапната смърт на цар Борис ІІІ, едва 6 годишен, Симеон ІІ се възкачва на престола. Назначено е регентство, което управлява България от негово име. След комунистическия преврат на 9 септември 1944 г. Симеон ІІ остава на трона, но регентите, сред които и чичо му княз Кирил, са екзекутирани, както и голяма част от интелигенцията в страната. Две години по-късно, през 1946 г., след проведен референдум, цар Симеон, сестра му – княгиня Мария-Луиза, и царица Йоанна са принудени да напуснат България. Без да е абдикирал от престола, младият цар заминава в дългогодишно изгнание. Семейството се установява най-напред в Александрия, Египет. Неслучайно избират Египет. Там, също в изгнание, живее бащата на царица Йоанна – италианският крал Виктор Емануел. В Египет Симеон се записва в прочутия "Виктория колидж". През юли 1951 г. испанското правителство предоставя политическо убежище на прогоненото българско царско семейство. В Мадрид Симеон ІІ завършва Френския лицей, следва право и политически науки. През периода 1958 – 1959 г. той е курсант в авторитетната военна академия "Вали фордж" – САЩ. Там става известен под името "кадет Рилски". Завършва с чин "младши лейтенант". През 1962 г. Симеон ІІ сключва брак с испанската аристократка доня Маргарита Гомес–Асебо и Сехуела. Двамата имат пет деца – четирима сина и една дъщеря. През 1996 г. Симеон ІІ се завръща в България след почти 50-годишно изгнание. През всичките тези години той не спира да се вълнува от живота в родината и от всичко, което е свързано с България. Работи активно с нашата емиграция по света, подпомага много сънародници. Поддържа широки международни контакти в икономическите кръгове, осъществява разнообразна дейност, която налага чести пътувания в различни краища по света. Освен родния си български език, Симеон Сакскобургготски говори отлично английски, френски, немски, италиански и испански, ползва арабски и португалски. През 1998 г. Конституционният съд взима решение да върне имотите на семейството му. На 6 април 2001 г. Симеон ІІ декларира своето желание да се установи в България и да работи активно като приложи целия натрупан опит през годините на изгнание и използва всичките си създадени контакти за възраждането на страната. В историческо обръщение към българския народ той оповести намерението си да създаде Национално движение с неговото име за нов морал в политиката и за почтеност във всичко. Като лидер на това движение, след поредица проблеми при регистрацията му в съда, българският цар се яви на парламентарните избори на 17 юни 2001 г. След категоричната победа на НДСВ, на 24 юли 2001 г., Симеон Сакскобургготски положи клетва като министър-председател на Република България. В продължение на 4 години той управлява успешно страната в коалиция с ДПС. Това бе първото правителство след демократичните промени, което завърши мандата си с повишаващо се обществено доверие. По време на управлението на НДСВ България постигна стратегически национални цели – членството в НАТО и подписване на Договора за присъединяване към ЕС. След парламентарните избори през 2005 г. Симеон Сакскобургготски участва в Съвета на тристранната коалиция – БСП, НДСВ и ДПС, която състави кабинет. С Указ на президента на републиката от 15 юни 2007 г. Симеон Сакскобургготски бе удостоен с най-висшето държавно отличие – орден „Стара планина" първа степен за изключителни заслуги към Родината. Симеон ІІ има още над 30 отличия, между които най-високата степен на испанския орден Карл ІІІ, френският Велик офицер на почетния легион, белгийският Велик Кръст на Леополд ІІІ, Ислямският Велик Кръст на независимостта на Йордания, гръцкият Велик кръст на Спасителя, Великият кръст на Божи гроб от Йерусалимския патриарх, Велик Кръст на Малтийския орден, Велик орден на Златното руно, Великият кръст на честта и благочестието, както и най-висшите степени на редица европейски династически ордени.